ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ХРИСТИНА МОРФОВА КЪМ СЪВРЕМИЕТО НИ

Името на прочутата българска оперна певица Христина Морфова е познато по цял свят.
Освен признанието в чужбина приживе, певицата по-често е срещала неразбиране и клюки за себе си отколкото радушно приемане в България. Проницателното изследване на живота ѝ от Румяна Лечева в книгата „Истинската история на Христина Морфова“ осветли непознатата и фина чувствителност на певицата, самотата ѝ сред успехите на сцената, копнежа към близост и приятелско рамо, искрената и вярна човешка обич. „Винаги търся начин да утешавам, вместо да бъда утешавана, да разбирам, вместо да бъда разбирана, да обичам, вместо да бъда обичана!“, казва Морфова. Тази интерпретация на прочутата молитва на Св. Франциск от Асизи е същността на безусловната обич – изчезващо понятие, често бъркано с наивитет. Певицата я притежава и проявява навсякъде. На всеки свой концерт тя пее български песни, поема ангажименти с рискове
за здравето си, тъгува от отхвърлянето и лъжите по неин адрес, прощава всичко и умира с песен на уста.
Ще припомня само редове от пресата в чужбина за уникалния талант на Христина
Морфова: Февруари 1916 г „Дойче пресе“: „ У Христина Морфова са съчетани високодраматичната и колоратурната певица, поради което тя се числи към много редките случаи“. „Ди нойе фрайе пресе“: „Стъписахме се, когато тази дама започна да пее. (…) Певица и гласов феномен. Наистина едно рядко явление в нашите времена.“
Проф. Карл Сазовски пише в „Лидови новини“: “Виртуозната лекота, на която би могла да завиди всяка една колоратурна певица, разкошният тембър на гласа, удивителната ѝ способност в динамическия размах от най-нежните пианисими тонове до тонове с ужасна сила и палещ блясък, редкият уникален вкус, това придава на нейното изпълнение незабравим чар…“ Ярослав Урбан в статията си „Българска триумфаторка в Чехия“ във вестник „България“ от 30 ноември 1918 година: „През времето, когато течението на българската правителствена политика не е давала повод на чехите за симпатии спрямо България – една едничка жена, българска артистка, чието изкуство не е било достатъчно оценено в отечеството ѝ – спечели популярност и любов в цяла Чехия и прослави българското си име между целия чешки народ. Това е оперната певица г-ца Христина Морфова.(…) Дали България ще се покаже някога признателна спрямо тази своя славна и велика жена?“
Колегата ѝ, артистът Бохумил Машник споделя: „…Гостоприемният дом на ул. „Дитрихова“,
който така сполучливо нарекоха българска легация. Да, защото Вашата чаровна усмивка и
пословичното Ви дружелюбие наистина го бяха превърнали в такъв“. „Обичам родината и затова ще помагам с каквото мога! Помагайки на тези бедни хора аз посвоему служа на България!“, казва Морфова.
Замислям се за мащаба на това вътрешно човешко измерение, в което се коренят и съзряват
ценностите. Проследявайки историята на нашата цивилизация и тези на древни такива, си мисля, че забелязваме само успехите в овладяването на оръдия, технологии и знания без да обръщаме сериозно внимание на опознаването и овладяването на емоционалния и интелектуален потенциал
на човешкия мозък. Еволюцията на човешкия разум от поне 50 000 години насам е рязка и
забележима. В търсене на „божествената частица“ човекът забрави за ценността на живота. Личните пристрастия и страхове и техните комбинации създават определена мотивация и рушат личността отвътре, както и влияят на общността отвън. Социалните нагласи са по-често
определяни от членовете на водеща група, като етичното и ценностното ѝ ниво влияе на
проявлението на всеки от групата и на обществото като цяло. Революциите са само клапан за социалното напрежение в организма на социума. Смяната на външните форми не води до дълбоки вътрешни промени в човека и обществото, които оказва се са наложителни. Моделът на разруха, войни за власт, територии, ресурси и надмощие все още срещаме в общество, което което владее силата на атома и постоянно работи по усъвършенстване на оръжия за унищожение на живота, отколкото по опазването му. Подобно поведение слага отпечатък в паметта на всеки човек и отношението му към него самия, към всичко в природата и към живота.
Манипулативността и интригите намират все още почва и в творческите среди. Творецът е изграден от особена сплав, която вижда не само видимото, а и невидимото, извежда на преден план проблематика, която е важна за градивното бъдеще на обществото или просто отразява картината, която вижда край себе си. Без да навлизам в нюансировката на творческия процес, нагласи, резултати и оценки, само споделям наблюденията си за това колко малко неща са се е променили отпреди повече от век, когато младата Христина Морфова е поела път към Прага с искреното желание да учи, да развива таланта си и да прослави името на родината си.

Днес успехите на младите ни възпитаници в областта на науката, изкуството и спорта ни припомнят, че сме народ с високи критерии, способности и цели, и вдигат самочувствието ни дори и за кратко по посока на това да не си пречим в изпълнение на фразата „Обединението прави силата“.
Питам се дали родолюбието е черта, която ценим днес или въртени в кръга на
недоволството и отрицанието се отделяме от истинските процеси, които протичат в природата и в oбществото? Питам се докога късогледството на личната обида, страха от новото, паметта за болка и желанието за отмъщение ще са определящи поведението на по-голямата част от хората?
Да, разбираемо е. Все още не сме овладели тайните на квантовата механика, но това не е
извинение. У всеки човек инстинкта за самосъхранение е част от комплекса, който пази живота. У всеки от нас има жизнени параметри, които диктуват разумно и животоопазващо поведение. Ценим героите и будителите си поради факта, че са надмогнали личното и са дали най-скъпото си, за да платят цената на движението напред за общността. Истинската признателност според мен се
корени в осъзнатост и защита с поведение на градивните ценности. Ако всяка брънка от веригата на общността осъзнае и опази целостта си и цени връзката с другите брънки до нея, въжето на живота ще е неразрушимо.
България днес помни и почита своя „славей“, пял сърцато за нейна прослава.
Националното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“ в Стара Загора, родния град на певицата, достойно защитава с присъствието и успехите си по националните и световните сцени завещаното от своя патрон.
Еволюцията на съзнанието, изразена в точно и навременно самопознание, адекватна
самооценка и достойно поведение ще разгърне скрития потенциал на поколения, които ще опазват с делата си предизвикателствата и примера на българката Христина Морфова.

Румяна Шишкова

*Цитатите в статията са от книгата на Румяна Лечева „Истинската история на Христина
Морфова“, Сиела, 2013